Dream66 (Надя)
13 28
11.03.2010 г., 14:42 ч.

20 години по-късно... 

  Поезия » Любовна
1099 0 3

Не мога да намеря думите,

с които да разкажа болката.

Сърцето ми разбито е от бурите

и бягам, крия се от хората.

 

Да вярвам вече трудно е. Не искам

да бродя – скитница самотна,

да бъда ничия, и да съм лъгана.

Това е орис тъй тегобна...

 

Не ми разказвай приказки измислени.

Децата вече са пораснали.

Косите ми сребреят, но съм истинска.

А любовта ми бавно-бавно гасне.

 

11.03.2010

© Надя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??