20 години по-късно...
Не мога да намеря думите,
с които да разкажа болката.
Сърцето ми разбито е от бурите
и бягам, крия се от хората.
Да вярвам вече трудно е. Не искам
да бродя – скитница самотна,
да бъда ничия, и да съм лъгана.
Това е орис тъй тегобна...
Не ми разказвай приказки измислени.
Децата вече са пораснали.
Косите ми сребреят, но съм истинска.
А любовта ми бавно-бавно гасне.
11.03.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Всички права запазени
