Спасението от празни погледи е скрито в словото на бога ни. Делението на сто духовности почерва тихо небосвода ни. Мъчението от стари белези, сърбежът във венци на челюсти. Сърца, прободени щастливо, кръвта, обагрена във сиво
Децата, принудително износени накриво. Утроби, хирургически изкормени на живо...
Въздействащо, а?
Не всичко е есен, блян и любов. Но май така ви харесва повече...Затова не ми харесахте червеите в началото, когато целия стих е центроустремен към тях. Но всеки с интерпретациите си...
Една дзен-будистка поговорка казва:
"Думите са като пръст, който сочи към луната. Ние се стремим към луната, а не към сочещия пръст!"
С други думи, не твърдя, че е весело, но пък това също си е късче от душата ми, както всичко останало, до което вече сте се докосвали. Ако някой очаква да открива само красота, то нека знае, че за мен силата на словото е водещо, а естетиката - следствие.
Благодаря ви! Дори много ви благодаря!
До red_rosse: Нищо лично и никакво обвинение, просто шеговита игра на думи, извинявай, ако съм те обидил.
П.П. Финалът е класическа илюстрация на съвременните лигли, които раждат секцио (или както се вика там) за да си запазят скапаните псевдо критерии за обречените на целулит задници. А защо на живо ли? Защото тези псевдо критерии станаха твърде показни.
Мрачно ти е, човече!Ти си знаеш защо.
Харесва ми стила ти, но се надявам да прочета нещо светло от теб.
А относно твоя коментар за мен - не се сърди, но нещо не схванах.
Не че е проблем
Просто ми стана интересно в какво съм обвинена.
Иначе - поздравче
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.