9.05.2019 г., 23:48 ч.

Празната 

362 26 26

© Синьо цвете Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • tictac (Синьо цвете)
    Пет!!!
  • Петра (Петя Цонева)
    Мая!!!
  • tictac (Синьо цвете)
    💙
  • azura_luna (Петя Цанева)
    Майчиното сърце не заспива...Силен стих!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Недостижима си, Мая! Силно, докосващо, истинско!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Силно! Мъката на една майка...не може да се сравни с нищо...
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Непрежалима мъка. Светла му памет.
  • Ocean (Океан)
    Прегръдки и сила! ❤
  • tictac (Синьо цвете)
    Майката е майка ежедневно, ежеминутно...и все пак: Честит Ден на майката!
    ( за който не знаех и се извинявам за мрачния текст)
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Ако нямаш вече сълзи,Мая,аз плаках докато го четях...Написано от сърце!
  • Anita765 (Ани Монева)
    ...!
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Едва ли има по-голяма от мъката по загубеното дете.
    Много силен и разтърсващ стих.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Тази мъка няма аналог... Дори не знам какво да пиша като коментар, думите са сякаш безтегловни, а когато нямат корен, не са в състояние да посетят разумна мисъл в черния мраморен гланц на майчината мъка...
    Мир за духа на момчето ти! А на теб желая да откриеш цялата сила, която ти е нужна, за да продължиш...
    Прегръщам те майчински...
  • zvezdolika (Анжела Иванова)
    Много е силно!Потресаваща мъка!
  • Yuri (Yuri Yovev)
    Трогателно и силно...
  • anyla (Спиро Киров)
    Без коментар...
    Поклон!
  • neranimo
    Много силно!!
  • tictac (Синьо цвете)
    🌹
  • генек (Георги Коновски)
    Страшно...
    И въздействащо...
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Настръхващо! Най-ужасното нещо е родител да си погребе детето!
  • Plevel (Силвия Илиева)
  • Сенд (Георги Стоянов)
    💙!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
  • LiaNik (И.К.)
    Пред такава "трапеза" и на Господ очите,насълзяват се, знам,
    но съдба разнолика- хвърлен зар
    и събира си Бог чисти душички,
    за да свети в обич небесния храм.
    И макар че с първи вик на земята
    сме прибрали на топка ангелска дреха
    и повитото в нея пазим с грижа и обич,
    то политне ли към небесата, ни остава
    единствено празнотата и думи беззвучни
    в нас да изтлеят...Но избран си бил, видял,осъзнал си и с нестихваща обич
    в сърцето прибрал си...Няма лек,няма замяна, но всичката обич си дал...а още толкова много остава... ❤️
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Пази Боже от такава трапеза!
    Но когато дойде дявол със смъртта,Бог отсъства по неизвестни причини...
    Скръбта живее с живота на майката.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Много силно! Като за нас, майките, постилащи трапези за ангели.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.