9.05.2019 г., 23:48 ч.

Празната 

  Поезия
4248 39 54

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.

 

Там я виждат в зори как постила трапеза,
прегладнелите ангели да нагости.
И дочуват след залез приспивната песен,
към детето ѝ свидно как нежно лети.

 

Но е празна. Без сянка по пътя се рее.
Тя е празна – след взрив не изгрява заря.
И децата в квартала се плашат от нея:
– Тя е празна! 
Откакто синът ѝ умря.

 

Първо хукна безсилна с молитви към бога...
Ако имаше бог, той отдавна би чул!
А коя празнодушница дявол ще трогне –
да ѝ кипне отвара от пресен татул?!
 

Затова все гората от мрамор обхожда

и подкупва гробаря с цигари и ром –

да изрие земята до нейната рожба.

Там ще легне щастлива в покой, мълчешком...

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??