Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2734
9.05.2019 г., 23:48 ч.

Празната 

  Поезия
5.0 / 77
5030 39 57
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза,
прегладнелите ангели да нагости.
И дочуват след залез приспивната песен,
към детето ѝ свидно как нежно лети.
Но е празна. Без сянка по пътя се рее.
Тя е празна – след взрив не изгрява заря.
И децата в квартала се плашат от нея:
– Тя е празна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Предложения
  • tosho26 (Стойко Георгиев) Полет
    Полет
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Двайсет грама душа
    И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • vega666 (Младен Мисана) На превала
    Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...
  • alkaltchev (Александър Калчев) Монолози от разпятието на Христос
    Монолог на разпнатия отляво разбойник Аз няма да възкръсна непогребан, макар че ме разпнаха до Христ...

Още произведения »