28.03.2012 г., 10:39

24 часово....

748 1 8
    * * * * *   Обичах те във десет и петнайсет и после пак в дванайсет по обяд на всеки час в секунди осемнайсет за Тебе ветровете ми шептят...   а във тринайсет някъде дълбоко мечтите ти  в душата си дочух в петнайсет полетяла на високо за Тебе песничка запях по слух...   във седемнайсет по шосето тичах и стихове безмълвна ти редях във вечна обич пламенно се вричах за щастие молитви си шептях...   Обичах те и в двадесет без четвърт под пламналите пролетни звезди а после в сънища към тебе устремена Обичах те и в двадесет и три...   Обичам те по двадесет и четири горяща неподправена добра за Теб съм само Истинска усети ли сред часовете случена Съдба...   :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилдан, предполагам че няма, но нали все пак сме "вкарани" в някакви 24-часови рамки, та по тоя повод ми хрумна да вкарам едно безвременно състояние на обичане в часова хронологична последователност! Поздрави, мила!
    SAS (като английските специални части) Привет! Радвам се, че ти е харесало! Поздрави и на теб!
  • Има ли значение времето, когато обичаш?
  • Пети, здрасти!
    Скоро не съм наминавала! Радвам се да те видя тук!
    Неделина, усмих и за тебе! Тъй си обичам аз.... едно такова странно часово и отвъдчасово....
    Силви!И на тебе Smile
    И на Тома пак благодарности!
  • Усмих за оригиналното обичане

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...