24-май
На същия ден, преди много години,
събуждах се рано с надежда една.
Как слънцето ярко във свода ще свети,
с усмивка красива ще грее градът.
В сърцето надеждата пееше скрита,
че учим ли... в наш`те крака е светът,
а после накичили ленти "отличник"
ще крачим изпъчили гордо гръдта!
С химна космичен, "Върви ти народе...!"
към светлото бъдеще свое върви,
поемахме в строй /не съвсем възродени/,
но вярвахме в него, че той ни крепи.
Така марширувахме, песенно ято
с вярата силна закърмила нам,
че словото чисто, най-българско, свято,
души ще въздигне, чрез братския плам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
