4.09.2007 г., 12:14

24 ВЪЗЕЛА

883 0 7

Перон.
Затворени врати,
напукани устни.
Изпушени дни
със съвест най-чиста.
Вагон с ръждива табела
проскърцва -
"Непушачи","София-Русе".
Кондукторът пие ракия.
(със сламка)
Мръсно е -
навсякъде.
Подуват се вените,
кръвта се сгъстява.
Купето -
спомени подредени
по ред и по място.
Не помня за снощи,
не помня и мама, и татко -
и теб не те помня.
Притискаш ръката ми,
но не и днес -
днеска съм куфар,
просто част от товара.
Пътувам навсякъде.
Никъде.
Бягайки.
И все още нямам причина
да вярвам на никого.
Все още рисувам иконата
в себе си -
Истинска.
Мразя се.
Затова заплювам огледалото
сутрин.
Когато разбера,
че  още дишам,
възела стягам
(до безпаметност)
и нов правя -
със зъби.

Притворени очи.
Горещо е.
Купе без прозорци,
въздухът прогорен е,
кожата също -
фасове...
Притискаш лицето ми силно
до твоето:
200 и съм твоя -
изплювам с кръвта
след удара.
24 минути
и вън е все същото.
Аз съм просто една кръгла цена,
ти - непознатия с точната сума.
Минутите  нижат се
бавно и тежко.
Задушаване.
Повръщам в себе си.
Мръсна съм -
безпаметно.
Коловозите
трептят, вместо мене,
в миг, в едно се превръщат,
когато всеки своя ред  свърши.
24 секунди до края.
Примката тясна е,
парлива.
Гледам,
утробата на вярата
изгнила е,
червива.
Светофара чернее.
Часът -
12 без нещо,
гарата празна.
По перона банкноти
въргалят се
(хартиени песове).
Кучката аз съм
и хапя до кокал -
кълна се!
(във себе си)
Връзвам нов възел.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "По перона банкноти
    въргалят се
    (хартиени песове).
    Кучката аз съм
    и хапя до кокал -
    кълна се!
    (във себе си)
    Връзвам нов възел."

    Това не се цапа с коментари!!!
  • Забелязвам, че голям процент от коментарите върху твоите произведения са синонимни на "Нямам думи...", "Без коментар...". Това не е случайно. Характерно е за поезията, в която няма конкретно развиващо се действие като при елементарната поезия. Ти просто въздействаш.
  • Мога да те чета до припадане...и няма да ми омръзне!!!
  • Направо нямам думи!!! Поздрав за силния стих, Киара!
  • Невероятна си!
    Пишеш ПОЕЗИЯ с главни букви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...