Перон. Затворени врати, напукани устни. Изпушени дни със съвест най-чиста. Вагон с ръждива табела проскърцва - "Непушачи","София-Русе". Кондукторът пие ракия. (със сламка) Мръсно е - навсякъде. Подуват се вените, кръвта се сгъстява. Купето - спомени подредени по ред и по място. Не помня за снощи, не помня и мама, и татко - и теб не те помня. Притискаш ръката ми, но не и днес - днеска съм куфар, просто част от товара. Пътувам навсякъде. Никъде. Бягайки. И все още нямам причина да вярвам на никого. Все още рисувам иконата в себе си - Истинска. Мразя се. Затова заплювам огледалото сутрин. Когато разбера, че още дишам, възела стягам (до безпаметност) и нов правя - със зъби. Притворени очи. Горещо е. Купе без прозорци, въздухът прогорен е, кожата също - фасове... Притискаш лицето ми силно до твоето: 200 и съм твоя - изплювам с кръвта след удара. 24 минути и вън е все същото. Аз съм просто една кръгла цена, ти - непознатия с точната сума. Минутите нижат се бавно и тежко. Задушаване. Повръщам в себе си. Мръсна съм - безпаметно. Коловозите трептят, вместо мене, в миг, в едно се превръщат, когато всеки своя ред свърши. 24 секунди до края. Примката тясна е, парлива. Гледам, утробата на вярата изгнила е, червива. Светофара чернее. Часът - 12 без нещо, гарата празна. По перона банкноти въргалят се (хартиени песове). Кучката аз съм и хапя до кокал - кълна се! (във себе си) Връзвам нов възел. |
въргалят се
(хартиени песове).
Кучката аз съм
и хапя до кокал -
кълна се!
(във себе си)
Връзвам нов възел."
Това не се цапа с коментари!!!