240 недостойнци
240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот.
А този нов животец все не идва.
Септемврий няма нивга да е май.
Съдбата с мене беше адска свидла.
На кръст зачеркна земния ни Рай.
Надеждите ми – спукани балони,
издъхнаха с едно печално: – Пук!
Мечтите ми държавата прогони –
насмете ги в казана за боклук.
Сред двеста и четирсет депутати
до днес не се намери ни един –
поне една Надежда да ми прати,
че ще умра щастлив под свода син?
Как ми се ще под родната ми стряха
със Дядо Вазов да шептя без страх:
– Българийо, за теб те не умряха!
Защото недостойна бе за тях!
17 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 13, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени