240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот.
А този нов животец все не идва.
Септемврий няма нивга да е май.
Съдбата с мене беше адска свидла.
На кръст зачеркна земния ни Рай.
Надеждите ми – спукани балони,
издъхнаха с едно печално: – Пук!
Мечтите ми държавата прогони –
насмете ги в казана за боклук.
Сред двеста и четирсет депутати
до днес не се намери ни един –
поне една Надежда да ми прати,
че ще умра щастлив под свода син?
Как ми се ще под родната ми стряха
със Дядо Вазов да шептя без страх:
– Българийо, за теб те не умряха!
Защото недостойна бе за тях!
17 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 13, 40 ч.
© Валери Станков Всички права запазени