17 dic 2023, 19:39

240 недостойнци

  Poesía
337 5 5

240 НЕДОСТОЙНИЦИ

 

Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.

И там ще пукна – пълен идиот.

Излъгах вече твърде много хора,

че утре ще живеем нов живот.

 

А този нов животец все не идва.

Септемврий няма нивга да е май.

Съдбата с мене беше адска свидла.

На кръст зачеркна земния ни Рай.

 

Надеждите ми – спукани балони,

издъхнаха с едно печално: – Пук!

Мечтите ми държавата прогони –

насмете ги в казана за боклук.

 

Сред двеста и четирсет депутати

до днес не се намери ни един –

поне една Надежда да ми прати,

че ще умра щастлив под свода син?

 

Как ми се ще под родната ми стряха

със Дядо Вазов да шептя без страх:

– Българийо, за теб те не умряха!

Защото недостойна бе за тях!

 

17 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 13, 40 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....