***
Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст.
Изчезнал беше нейде капитанът.
И сълзите повтарях наизуст.
И самотата под ръка ме хвана.
Напразно търсех светлина и брод –
през блатото от мъка да прегазя.
Пред мене чакаше половин живот,
но съхнеха цветя в пробита ваза.
Тъгата си щастливо приютих.
Сестра ми бе. И беше по-красива.
Последната сълза с замах изтрих
и се усмихнах....просто, че съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
