***

2.04.2017 г., 22:31 ч.

Поезия » Друга

409 2 4

Беляза ме тъгата. И разбрах,

че двете с нея вече ще живеем.

На пепел стана светлият ми смях.

Мечтите ми престанаха да пеят.

Светът ми се разклати – кораб пуст.

Изчезнал беше нейде капитанът.

И сълзите повтарях наизуст.

И самотата под ръка ме хвана.

Напразно търсех светлина и брод –

през блатото от мъка да прегазя.

Пред мене чакаше половин живот,

но съхнеха цветя в пробита ваза.

Тъгата си щастливо приютих.

Сестра ми бе. И беше по-красива.

Последната сълза с замах изтрих

и се усмихнах....просто, че съм жива.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)

2017-04-03T12:52:54+03:00

Хубаво е, Нина, трудноизживяни прозрения.
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-04-03T12:35:09+03:00

Така е, трябва да се продължи напред. Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-03T07:54:33+03:00

Усмивка след сълзи! Получава се,обикновено при децата... Браво,Нина!😅
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-04-02T22:34:41+03:00

и се усмихнах....просто, че съм жива...точно така, винаги имам смисъл, а това е най-големият и вярен!!!