* * *
564
0
0
Застанала тиха, безмълвна,
леко провесвам коси над реката.
Очите ми право се вглеждат,
себе си искам да видя сега.
Но уви, не бях аз онази, предишната -
усмихната, с радост в душа.
Стоеше на нейното място, в сиво облечена,
застаряваща дама с цигара в уста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Василева Всички права запазени
