* * *
568
0
0
Застанала тиха, безмълвна,
леко провесвам коси над реката.
Очите ми право се вглеждат,
себе си искам да видя сега.
Но уви, не бях аз онази, предишната -
усмихната, с радост в душа.
Стоеше на нейното място, в сиво облечена,
застаряваща дама с цигара в уста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Екатерина Василева Todos los derechos reservados
