* * *
Може би тя е все още жива,
свободна като самодива
и чака някое сърце да трепне и да я призове
и тя да огрее пътя му с мечти.
В слънчев пролетен ден
едно сърце в самота бе заспало,
да се събуди от мрачния сън то бе успяло.
Почувства болка от стара рана,
причинена от стара изневяра,
потънала във вечна забрава.
Любовта докосна с божествени ръце
и вдъхна живот в разбитото сърце.
То трепна, оживя и наново откри света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
