Чуваш ли, българино, тъжната песен

на нашите светци в прохода тесен?

Славната битка веч ще носи спомена

и нашата гордост никога не ще бъде сломена

Ни от време, ни от думи, нищо не ще изтрие

или скрие преклона, който носим ние...

Горд съм, че толкова велики българи

за моята родина живота са си давали

и срещу мръсните окови са въставали,

без страх, без колебание, смъртта са надигравали,

защото техният несломим дух в нас веч ще грее,

защото кръвта им и прахта им, и подвига им вечен,

безграничен, митичен и божествен

в земята, мила моя Родино прекрасна,

веч ще носят ореола на храбростта,

честта, дързостта, твърдостта и непреклонността...

И безсилен ставам пред теб да стоя, Родино,

без капка почит и поклон, без трепет и дори тъга.

Българино, не оставяй нивга в забвение да потънат

или загинат в твоето сърце, носител на юнашка слава,

нашите борци безстрашни или делото им на онази немирна дата,

че са дали кръвта си, българино, за свободата

и никога не са били покорни пред насилника до края на борбата.

И защото наше знаме нивга не е падало и все така се вее.

Все така бяло, зелено, червено, и хайдушка песен пее...

Нашата свобода е нашата гордост,

пазителка на саможертва и юнашка бодрост.

Мила, ти, безценна родино, България, обичам теб

и борците за свободата веч...