Уморена съм... уморена съм и сънят не може да ми помогне.

Поредната вечер в която стоя будна.

Поредният ден пропилян в сълзи.

Нашата любов бе 3 метра над небето.

Друг не ме е карал да се чувствам така.

И не мога да го проумея...

Как за част от секундата...

Аз те загубих...

Ти избяга...

Аз крещях на пода...

Превивах се от болка...

Сълзите не спираха...

Но ти не дойде да ми подадеш ръка...

Сега си мисля...

Може би само аз съм се почувствала 3 метра над небето...

А ти не си...

Иначе нямаше да избягаш.

Липсваш ми...

Обичам те...

Душата ме боли...

И не знам как да се справя с болката...

Освен да се самоизмъчвам...

Не мога да те накарам да ме обичаш...

Но знай...

Аз те обичам три метра над небето.