Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.
Ние не живеем,
Смешно е да лъжем, че се смеем!
Лицата ни в "усмивка" изкривени,
разтегнати, отвътре наранени.
Ние не живеем,
ние сме машини, ние тлеем.
Ние с робството си се гордеем...
До кога така?
© Анита Йончева Всички права запазени
Поздрав!