31.10.2013 г., 21:09 ч.

30.10.2013 

  Поезия
632 1 1

Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.

Ние не живеем,
Смешно е да лъжем, че се смеем!
Лицата ни в "усмивка" изкривени,
разтегнати, отвътре наранени.

Ние не живеем,
ние сме машини, ние тлеем.
Ние с робството си се гордеем...
До кога така?

 

© Анита Йончева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??