28.11.2007 г., 0:42

* * *

1.2K 0 2

                                                        

****************

А казвах ти - ще съжаляваш,

но не повярва във това.

Сега в очите ти долавям

 една безмерна празнота.

 

Да, Любовта ми беше чиста,

а ти жестоко ме рани

и раната е тъй  дълбока,

че вечно в мене ще гори...

 

Но днес сърцето ми огряват

на друг най-топлите лъчи.

Надявам се да са щатливи

най-сетне бъдните ми дни.

 

А теб -  дори не те и мразя...

Върви напред и намери

в живота смисъла и красотата

между две влюбени души.

 

Да. Можехме да сме щастливи,

но в миналото е това

и мисля, че сега намерих

на любовта каква е същността.

 

А казвах ти -  ще съжаляваш...

Защо не вярваше в това?

Сега в очите ти долавям

нещастие, срам и тъга...

                                  27.11.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 'и мисля, че сега намерих

    на любовта каква е същността'

    Кажи ми и на мен каква е
    Поздрави за хубавия стих
  • "А теб - дори не те и мразя...
    Върви напред и намери
    в живота смисъла и красотата
    между две влюбени души." - Имаш добро сърце!!!

    Поздрав за красивия стих, много силен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...