* * *

Не викай след мен,

аз вече си тръгнах.

Заличих следите,

които водят към теб.

Сега ме викаш.

Нима признаваш,

че за теб съм

и от въздух по-ценна?

А когато аз те молих,

не пожела да ме чуеш.

Късно е за извинения,

аз вече не искам да ги чуя.

Обичах и още обичам,

но лъгано сърце

вече никога не вярва.

За нас е вече късно,

при друга щастие търси.

Но от мен един урок помни -

обичаш ли, любовта до край пази!