Не викай след мен,
аз вече си тръгнах.
Заличих следите,
които водят към теб.
Сега ме викаш.
Нима признаваш,
че за теб съм
и от въздух по-ценна?
А когато аз те молих,
не пожела да ме чуеш.
Късно е за извинения,
аз вече не искам да ги чуя.
Обичах и още обичам,
но лъгано сърце
вече никога не вярва.
За нас е вече късно,
при друга щастие търси.
Но от мен един урок помни -
обичаш ли, любовта до край пази!
© Илияна Стефанова All rights reserved.