***
През океани,
тьй далечни океани,
търсила съм
онова,
което е било
съвсем,
съвсем наблизо...
Домът ми...
Книгите
и любовта...
Сега обличам твойта риза
и правя ти закуска от усмивки!
Приготвям топъл чай
със дъх
на младост
и смея се на моята
наивност...
Как тръгвала съм без
да се страхувам,
силна и наперена,
далеч...
Така далеч...
Когато бил си тук...
Да те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
