За нещастие вчера те видях.
Тъй отдалеч жестоко безразличие съзрях.
Покрай теб да мина... и това не можах.
Глава извърнах, посоката сякаш без да искам обърнах.

После във очите пареше усмивката ти - сдържах сълзите.
Във главата чувах гласа ти - преглътнах тъгата.
И сърцето биеше тъй жестоко в гръдта -
ала то не е сълза, не е тъга,
от него не ще мога да се отърва.

За щастие, знам вече, че вчерашната среща е била всичко друго,
но не и злощастна.
За щастие, знам, че утре пак ще те видя.
Покрай теб ще мина, зад гърба ти тайничко ще се усмихна.
Защо?
За щастие любовта бързо утихна.

Вчера... утре!
Колко близо, а всъщност колко далечни!