За нещастие вчера те видях.
Тъй отдалеч жестоко безразличие съзрях.
Покрай теб да мина... и това не можах.
Глава извърнах, посоката сякаш без да искам обърнах.
После във очите пареше усмивката ти - сдържах сълзите.
Във главата чувах гласа ти - преглътнах тъгата.
И сърцето биеше тъй жестоко в гръдта -
ала то не е сълза, не е тъга,
от него не ще мога да се отърва.
За щастие, знам вече, че вчерашната среща е била всичко друго,
но не и злощастна.
За щастие, знам, че утре пак ще те видя. ...