28.09.2023 г., 20:45

***

464 0 0

Забравил за света отвън,

стоя пред твоите картини,

събрали сила и живот,

в простите си, грубовати форми.

 

С дълбани багри, жлеб по жлеб,

те борят се срещу жестоки догми,

погледна ли ги отдалеч

ми връщат дързост,

лекота и волност.

 

В тях има място и за мен -

подслон, уют, устои.

Откривам в честните им цветове,

спокойствие сред бурите

      какво е.

 

© Иван Бърдаров 2023. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...