28.09.2023 г., 20:45

***

465 0 0

Забравил за света отвън,

стоя пред твоите картини,

събрали сила и живот,

в простите си, грубовати форми.

 

С дълбани багри, жлеб по жлеб,

те борят се срещу жестоки догми,

погледна ли ги отдалеч

ми връщат дързост,

лекота и волност.

 

В тях има място и за мен -

подслон, уют, устои.

Откривам в честните им цветове,

спокойствие сред бурите

      какво е.

 

© Иван Бърдаров 2023. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...