...

Поезия » Любовна, Друга

458 0 0

Лежа и плахо се запитвам...
Смисъл има ли да се опитвам?
Тъмна бездна в мене тлее.
Моето сърце, закърпеното, зле е.

Лежа и плахо си милея,
обич нова да не пропилея.
Интуицията да не ме залъгва,
защото мъката по тялото ми тръгва.

Ден и два въртя се във леглото,
скована нещо ме държи защото
Пак се бях поддала на сърцето,
с тънка нишка страх обзето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0