Лежа и плахо се запитвам...
Смисъл има ли да се опитвам?
Тъмна бездна в мене тлее.
Моето сърце, закърпеното, зле е.
Лежа и плахо си милея,
обич нова да не пропилея.
Интуицията да не ме залъгва,
защото мъката по тялото ми тръгва.
Ден и два въртя се във леглото,
скована нещо ме държи защото
Пак се бях поддала на сърцето,
с тънка нишка страх обзето.