* * *

      Свободна

 Не си мисли да ме надхитряш,

не се сили да ме надмогваш,

не се старай да ме надлъгваш,

не се готви да ме заробваш...

Аз съм

за спасението на душите...

                                                                      Във мен

                                                         един задъхан стих се лута.

                                                          Като странник,

                                                          тръгнал на път с торба през рамото.

                                                           Пътува странникът, търсещ побратим,

                                                           пътува, търсещ душата ти.

                                                           Спира на пътя, хляба изважда и...

                                                           не, не сам го изяжда -

                                                           троши го на птиците -

                                                            настръхнали стражи,

                                                            пазещи тъжните клони на своите дни.

                                                            А странникът-стих излетя през прозореца -

                                                            с джобове празни и сита от даване длан...