Защо винаги така се получава? 

Защо винаги любовта те предава...

ЗАЩО?!?! 

Едно момиче и едно момче, 

ти я обичаш, а тя пък не... 

НЕ.

Съдбата срещу теб пак се обръща,

искаш любовта, но тя не се връща,

копнееш отново твоето момиче да прегърнеш,

твоето момиче дори за миг да зърнеш,

няма как да стане, тя дори не знае кой си.

Трудно е да осъзнаеш, брато, 

сам си дишаш и живееш само за нея,

за теб тя е твоята любовна фея.

КРАЙ, оставаш сам, всичко свърши,

студено сърце любовта ти прекърши.

Знай, тя със сигурност ще съжалява...

ще съжалява, ще разбере, че любовта си е предала.

Любовта е няк'во чувство свято,

любовта е чувство досадно.

Става въпрос за любовните игри,

за него и нея, за техните мечти,

за всичките проблеми и дилеми,

за всичките чувства наранени,

за всичко, което тя му обеща,

но защо, по дяволите, се оказа лъжа?!?! 

Мечта, която не се реализира,

враг, който мисълта ти блокира,

чувство на омраза и тъга -

защо ли това е неговата съдба?!?!

Защото един ден тя ще осъзнае,

че много го обича, тя ще си признае,

но момчето е вече дълбоко ранено,

с лист и химикал в своя свят усамотено. 

Момиче, равно на ДЯВОЛ, 

любов, равно на АД.

Оставаш сам и продължаваш да се бориш,

чувствата си надълбоко искаш да заровиш,

ставаш роб на любовната илюзия,

безпомощен си, защото ти загуби я.

В нашата история две души се разделиха,

две кървящи сърца взаимно се нараниха.