* * *

Защо животът те отне от мен, 

отне ми детското и женското начало,

отне ми майчината ласка и опора, 

а това продължава да ми липсва, хора!

Защо не мога да се сгуша,

тъй както дете в майка си отново, 

звънкия ти глас отново да послушам

и смисълът да се открие отново.

Да те погледна и да видя синевата

и блясъкът на дните във очите ти,

защо не мога аз да бъда дъщерята,

която прегръща майка си в дните?!

Защо очите ми са пълни със тъга,

а сърцето от любов прелива, 

защо няма да кого да я дам сега

и на самотата чашата е тъй горчива?!