Apr 9, 2013, 9:57 PM

* * *

  Poetry
508 0 0

Защо животът те отне от мен, 

отне ми детското и женското начало,

отне ми майчината ласка и опора, 

а това продължава да ми липсва, хора!

 

Защо не мога да се сгуша,

тъй както дете в майка си отново, 

звънкия ти глас отново да послушам

и смисълът да се открие отново.

 

Да те погледна и да видя синевата

и блясъкът на дните във очите ти,

защо не мога аз да бъда дъщерята,

която прегръща майка си в дните?!

 

Защо очите ми са пълни със тъга,

а сърцето от любов прелива, 

защо няма да кого да я дам сега

и на самотата чашата е тъй горчива?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Станкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...