40 минути след 10... (години)
Боли ме.
Потопено в предразсъдъци,
ослепява лятото от яд.
Нахвърлял си, проклетнико, по пътя си
все камъни, наместо шоколад!
Боли,
че преродих се в тая Гретел -
наивницата, дето търси пътя ти,
а камъните срязват ù нозете.
(Огризките изяла ги е другата.)
Боли ме.
От вика на тишината.
(Око на фар в далечното намига ми.)
Припомних си морето ни.
Глупачка!
Повярва си, че лятното ни стигало!
Но... Ослепява лятото след десет.
А камъните чупят всяка... вяра!
Гретел знае - кокалът е тесен.
(Разбрах го.)
Затова боли ме.
Фара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
