9.05.2008 г., 7:18

* * *

801 0 0
 

 

Возя се в такси,

а дъждът плющи по стъклата

и чистачките замайват главата.

В мрака ти подари ми роза бяла.

В очите ти пламна страст.

Подадох ти ръка да ме изведеш от мрака.

Но ти целуна ме по душата

с най-прекрастните романтични слова.

Как с красотата си засенчих

най-любимото цвете на жената.

И разказа ми приказка прекрасна

за това как розата засрамила се от любовта.

И надеждата трябва да бъде жива,

че не винаги ще бъда клошар по душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....