Возя се в такси,
а дъждът плющи по стъклата
и чистачките замайват главата.
В мрака ти подари ми роза бяла.
В очите ти пламна страст.
Подадох ти ръка да ме изведеш от мрака.
Но ти целуна ме по душата
с най-прекрастните романтични слова.
Как с красотата си засенчих
най-любимото цвете на жената.
И разказа ми приказка прекрасна
за това как розата засрамила се от любовта.
И надеждата трябва да бъде жива,
че не винаги ще бъда клошар по душа.
© Боряна Ганчева Всички права запазени