9 мая 2008 г., 07:18

* * *

804 0 0
 

 

Возя се в такси,

а дъждът плющи по стъклата

и чистачките замайват главата.

В мрака ти подари ми роза бяла.

В очите ти пламна страст.

Подадох ти ръка да ме изведеш от мрака.

Но ти целуна ме по душата

с най-прекрастните романтични слова.

Как с красотата си засенчих

най-любимото цвете на жената.

И разказа ми приказка прекрасна

за това как розата засрамила се от любовта.

И надеждата трябва да бъде жива,

че не винаги ще бъда клошар по душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...