9 мая 2008 г., 07:18

* * *

805 0 0
 

 

Возя се в такси,

а дъждът плющи по стъклата

и чистачките замайват главата.

В мрака ти подари ми роза бяла.

В очите ти пламна страст.

Подадох ти ръка да ме изведеш от мрака.

Но ти целуна ме по душата

с най-прекрастните романтични слова.

Как с красотата си засенчих

най-любимото цвете на жената.

И разказа ми приказка прекрасна

за това как розата засрамила се от любовта.

И надеждата трябва да бъде жива,

че не винаги ще бъда клошар по душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...