9 мая 2008 г., 07:18

* * * 

  Поэзия
534 0 0
 

 

Возя се в такси,

а дъждът плющи по стъклата

и чистачките замайват главата.

В мрака ти подари ми роза бяла.

В очите ти пламна страст.

Подадох ти ръка да ме изведеш от мрака.

Но ти целуна ме по душата

с най-прекрастните романтични слова.

Как с красотата си засенчих

най-любимото цвете на жената.

И разказа ми приказка прекрасна

за това как розата засрамила се от любовта.

И надеждата трябва да бъде жива,

че не винаги ще бъда клошар по душа.

 

© Боряна Ганчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??