50 години
Детето в мен живее,
а зряла съм жена.
Дебнещата сянка на ноща
ме плаши, както в първи клас.
Дивея, равна нямам по танци
при среща с връстници.
Дедите стряскам с езиков поток.
Инатливо ,талантливо отроче се пръкна
от техния род.
Дейна стихия, дежурна по щуротия,
деля се. Живея ту на село. ту в панела.
Демонът в мене лудее.
Денонощно се сменят сезоните мои.
Девойка с мъдростта на майка.
Десертно съм вино отпито, горчиво,
петдесетгодишно момиче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
