Ve2666
530 резултата
Младостта си отива
с наведена глава.
Болките в краката , бялата коса-
накратко старостта.
Гостенка е нежелана. ...
  81 
Не мога да гадая-
единствена ли бях?.
.
Всяка ласка твоя остана в
януарски стих. ...
  78 
Ще дойда при теб,
когато във въглени търсиш жарава,
когато няма кого да прегърнеш
и видиш, как вечерта не прощава.
Задава въпроси. ...
  83 
Бела и Чери -
са моите любимци,
в старата плевня родени.
Две малки сестрици,
невинни душици, ...
  121 
Няма нужда от диети.
Толкоз време им посвети.
Никаква надежда.
Откак роди се внука
стана кат' фиданка - ...
  91 
Разпадна се нощта -
на преди и сега.
Вдигна платна
далеч от брега.
Минути преди да зазори ...
  80 
Иди при бедния -
да те нахрани.
Последния си залък ще даде
и ще затвори всички рани
с мазолестите си ръце. ...
  133  10 
Бедно живее. В бащиния дом.
Единствен потомък на стар род -
дървото, с корен почти изгорен.
Не може дори да излъже.
Ял е преди ден, от други - огризки. ...
  91 
Когато на прага с очи ме обгърнеш,
когато нищо не можеш да върнеш,
стига ми само да се усмихнеш
и ще видиш,
как от клоните черпя надежда – ...
  85 
Една единствена!
До мен застана,
наметна ме,
а ти остана -
гола, жадна, боса ...
  117  12 
В очакване на зимата
гората опустя.
Птиците ги няма.
Тревите спят.
Мъглите се събират на ежегоден бал. ...
  109 
Тишина,
изпълваща стаята,
пълзяща по вещите,
изсмукваща силите,
цялата в бяло, ...
  130  11 
Коледно наричане
за здраве и късмет,
за огнено обичане
и много, много берекет.
Новата година иде- ...
  170 
Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...
  115 
"
Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!. ...
  147 
Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...
  101 
Има го. С нас живее.
Изречено е, без да знаем.
После идва казаната дума-
по-тежка от куршуми,
дълго шепне: ...
  178 
Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит. ...
  198 
Ела на село, Злате!
Квадратни метри с километри-
да сееш, жънеш и береш.
Ръчичките ти златни да поодереш.
Безплатен плаж, сянка колко щеш. ...
  208 
Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка. ...
  152  14 
Червенеят отдалече.
Единици още зреят.
Радват с червени дрешки всеки, който мине.
Ех, на сладост бият враговете!
Шоколадът им отстъпва. ...
  152 
Нещо в мен се пречупи
и погледнах с нови очи на света.
Толкова ми е смешно!
Мравките стъпват все грешно,
по следите на лъва. ...
  138 
***
Без часовник.
Времето спряло - в осем,
гонещо любимия призрак.
Без очи. Всичко е восък.
Тик-так, тик-так! ...
  114 
Тръпнеща от споделена любов,
изгарям в последните лъчи на
слънцето. Не искам много
и не търся мечти в общото бъдеще.
Дължи ми съдбата толкова сбъдване - ...
  203 
Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ...
  300 
Едно яйце се търкаля на паважа.
От "сой" ще кажа.
Беше синьо - позеленя,
сега в червено засия
Отново с приготвена кесия ...
  153 
Нощта изпусна пара. Чу се гръм.
А вчера бе прекрасно!
В черквата е тясно.
Един е Великден!
Ликът на Господ ни полазва ...
  181 
1
За втори път я сънуваше. Светицата, която народът боготвореше! Защо избра нея? Какво още й предстоеше? Чакаше отговора ден и нощ.
  157 
Цветята радват и красят живота.
Венец от тях се вие,
един у нас остави Господ.
Такова нежно цвете, благодарим!
На сянка не увяхва ...
  252  10 
Книжки шарени, красиви!
Опознавам с Вас света.
Историята на Земята
преминава кат река –
в моята ръка! ...
  137 
Април дойде с мъгла.
Приспа листа и цвят.
Раздаде малко аромат,
искаше и
люлякът да цъфне. ...
  225  13 
Приятелството си отива.
Дори това от първи клас.
Всеки има си кусури-
и ти, и аз.
Приятелството си отива, ...
  144 
Ето я, на пътя!
Стои сама - старица прегърбена.
Боята отдавна олющена,
вратата - заключена.
Плаче с немити стъкла. ...
  130 
...
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
  181 
Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа. ...
  136 
Как се ражда пролетта?
С топъл дъх и вик на птица.
А може би с разлистено дърво
и разцъфтяла вишна.
Идва тъй от нищото ...
  150 
Пияна жена.
Каква веселба!
Навсякъде разхвърляни вещи.
Немити чинии, тигани,
цял куп дрехи непрани. ...
  167 
Чакана -:в студени нощи.
Ето я, пристига! Коси разплела,
снага кърши, със замах рисува -
трева, цветя наболи
и докарва всички птички. ...
  177 
Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките, ...
  194 
Разкъсани дните
някак минават.
Нощите белег оставят -
на рани, вопли, въздишки.
Утрото вплитат в нишки - ...
  182 
Предложения