Откъснати цветя танцуват.
Невидими души разлистват
безумните си вопли.
Крещят в лицето на света.
Побеляло от лилии езеро,
тихо потапя простора.
Студени ръце.
Сиво небе.
На колене се превивам от
топлост.
Сънувам разпятия.
Не стигнах святост.
© Атанас Ганев Всички права запазени