ivaferendzia (Ива)
47 96
2.02.2009 г., 0:26 ч.

*** 

  Поезия
690 0 5
Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!

Помолих с поглед да вървим,
обезличени там да влезем,
при мъртвите да помълчим
и по-човечни да излезем!

Той ми показа где лежеше
живота, който е обичал.
В гласа му болка се таеше,
защото дълго сам е тичал

сред отчаянието на мрака,
загубил дирята към Бога;
свойта гибел кротко чака
приведен ниско от умора.

"Нямам вяра в този свят.
Черен всеки ден е!
Думите ми днес мълчат,
но съзнанието стене..."

Заплака старецът и тръгна.
Аз повече не го видях,
но ужасът от мен изтръгна
дланта, която там държах!

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мда,това си е моето преосмисляне на факта,че колкото и да съм загубила съм жива и млада...още много имам да вървя докато се върна пак на това гробище!
  • Замислящ стих!
    Поздрав!
  • ни съм!
    или поне дано е ... положително
  • Мнооого яко ме нахрани :D.... не съм рязала нищо...почти като в оригинал е.
  • сред отчаянието на мрака,- отчаянието - такова таковата на пейзажа ... прекалено ... не че на други места няма бръчки

    избяга ми смисъла ... разхвърляно е ... струва ми се че си рязала за да спазиш конструкцията и някъде в това рязане е заминало и казването ...


    Поздрави, Ив!

    понякога се сещам за теб ...
Предложения
: ??:??