***
Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим,
обезличени там да влезем,
при мъртвите да помълчим
и по-човечни да излезем!
Той ми показа где лежеше
живота, който е обичал.
В гласа му болка се таеше,
защото дълго сам е тичал
сред отчаянието на мрака,
загубил дирята към Бога;
свойта гибел кротко чака
приведен ниско от умора.
"Нямам вяра в този свят.
Черен всеки ден е!
Думите ми днес мълчат,
но съзнанието стене..."
Заплака старецът и тръгна.
Аз повече не го видях,
но ужасът от мен изтръгна
дланта, която там държах!
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим,
обезличени там да влезем,
при мъртвите да помълчим
и по-човечни да излезем!
Той ми показа где лежеше
живота, който е обичал.
В гласа му болка се таеше,
защото дълго сам е тичал
сред отчаянието на мрака,
загубил дирята към Бога;
свойта гибел кротко чака
приведен ниско от умора.
"Нямам вяра в този свят.
Черен всеки ден е!
Думите ми днес мълчат,
но съзнанието стене..."
Заплака старецът и тръгна.
Аз повече не го видях,
но ужасът от мен изтръгна
дланта, която там държах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
