***

Feb 2, 2009, 12:26 AM

Poetry

830 0 5

Спонтанно хванах за ръка
старец страшно пребледнял.
В очите му лежи тъга,
че дните скъпи е пилял!
Помолих с поглед да вървим,
обезличени там да влезем,
при мъртвите да помълчим
и по-човечни да излезем!
Той ми показа где лежеше
живота, който е обичал.
В гласа му болка се таеше,
защото дълго сам е тичал ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works