4.10.2022 г., 19:08

* * *

632 0 0

Моля те, не ме оставяй 

никога сама и не тъжи

когато те отричам, не забравяй, 

сърцето има нужда от лъжи.

 

Ако всичко беше истинско и чисто 

щях ли да повярвам на това, 

че любовта е винаги наистина 

и никога не ни предава тя. 

 

По-добре ме излъжи 

макар наивно да се хващам, 

любовта е болка, но нали 

доброволно всеки плаща. 

 

Даже и последния бедняк 

дрипав, с тежка орисия 

грошовете би си дал 

за нея, до последната кесия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...