1.10.2013 г., 22:21 ч.

55 

  Поезия
569 0 2

   

Две петици във живота,

парчета две по петдесет,

едно изядох със охота,

от другото отхапах пет!

Години тъжни и красиви

строшили са ми младостта,

но същността ми съхранили,

запазили ми любовта!

Росна  пъпчица от розов храст

ухаех в пролетта, цъфтях,

пръскаха очите мои страст,

гнезденце с обич аз плетях!

С криле понесла се щастлива

във лятото, в младежки бяг,

вълна бях аз, вълна пенлива,

разливаща се в своя бряг!

Танцуват, падат си листата,

приплисква уморено дъжд.

Прошепва споменът в главата:

„тогава... някога... веднъж!...”

Спокойно спомени пречупвам,

дете съм аз във моя свят,

от второ петдесет отчупвам,

младея още на инат!

  

© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??