55
Две петици във живота,
парчета две по петдесет,
едно изядох със охота,
от другото отхапах пет!
Години тъжни и красиви
строшили са ми младостта,
но същността ми съхранили,
запазили ми любовта!
Росна пъпчица от розов храст
ухаех в пролетта, цъфтях,
пръскаха очите мои страст,
гнезденце с обич аз плетях!
С криле понесла се щастлива
във лятото, в младежки бяг,
вълна бях аз, вълна пенлива,
разливаща се в своя бряг!
Танцуват, падат си листата,
приплисква уморено дъжд.
Прошепва споменът в главата:
„тогава... някога... веднъж!...”
Спокойно спомени пречупвам,
дете съм аз във моя свят,
от второ петдесет отчупвам,
младея още на инат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадинка-Коце Танчева Всички права запазени
