1 oct 2013, 22:21

55 

  Poesía
590 0 2

   

Две петици във живота,

парчета две по петдесет,

едно изядох със охота,

от другото отхапах пет!

Години тъжни и красиви

строшили са ми младостта,

но същността ми съхранили,

запазили ми любовта!

Росна  пъпчица от розов храст

ухаех в пролетта, цъфтях,

пръскаха очите мои страст,

гнезденце с обич аз плетях!

С криле понесла се щастлива

във лятото, в младежки бяг,

вълна бях аз, вълна пенлива,

разливаща се в своя бряг!

Танцуват, падат си листата,

приплисква уморено дъжд.

Прошепва споменът в главата:

„тогава... някога... веднъж!...”

Спокойно спомени пречупвам,

дете съм аз във моя свят,

от второ петдесет отчупвам,

младея още на инат!

  

© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??