55
Две петици във живота,
парчета две по петдесет,
едно изядох със охота,
от другото отхапах пет!
Години тъжни и красиви
строшили са ми младостта,
но същността ми съхранили,
запазили ми любовта!
Росна пъпчица от розов храст
ухаех в пролетта, цъфтях,
пръскаха очите мои страст,
гнезденце с обич аз плетях!
С криле понесла се щастлива
във лятото, в младежки бяг,
вълна бях аз, вълна пенлива,
разливаща се в своя бряг!
Танцуват, падат си листата,
приплисква уморено дъжд.
Прошепва споменът в главата:
„тогава... някога... веднъж!...”
Спокойно спомени пречупвам,
дете съм аз във моя свят,
от второ петдесет отчупвам,
младея още на инат!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Костадинка-Коце Танчева Todos los derechos reservados
