31.01.2009 г., 20:12 ч.

* * * 

  Поезия
698 1 6
Когато навеки изчезна от белия свят,
дори и спомен не искам за мен да остава,
тъй както родих се - съвсем непознат,
непознат да си ида във тиха забрава.
Когато навеки изчезна от белия свят,
не искам никой за мен и сълза да отрони,
да бъда в гроб неизвестен, в някой край непознат
и само вятърът тръни над мене да гони.
Когато навеки изчезна от белия свят,
греховете на всички искам да взема със мене,
и с товар грехове катранено-черни на цвят,
пред Господ да падна аз на колене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Сингелудис Всички права запазени

Предложения
: ??:??