* * *
Когато навеки изчезна от белия свят,
дори и спомен не искам за мен да остава,
тъй както родих се - съвсем непознат,
непознат да си ида във тиха забрава.
Когато навеки изчезна от белия свят,
не искам никой за мен и сълза да отрони,
да бъда в гроб неизвестен, в някой край непознат
и само вятърът тръни над мене да гони.
Когато навеки изчезна от белия свят,
греховете на всички искам да взема със мене,
и с товар грехове катранено-черни на цвят,
пред Господ да падна аз на колене.
Когато навеки изчезна от белия свят,
не ще има злини - ще дойде края за тях
и навред любов ще настане по този бял свят,
любов, която така и не познах.
© Стефан Сингелудис All rights reserved.
