27.04.2016 г., 21:55

5о години

518 0 0

Слънцето не спира да се смей-

петдесетгодишен юбилей-

лицето от шастие грей.

Небето спокойно синей.

 

Бурите житейски спрях,

с децата си бях,

много нощи не спах...

 

Днес спокойно махам на младостта,

но се връщам в детството с внука.

"Бабо, бабо" с обич край мен тича.

Каква ти тъга?

Няма по-голямо щастие от това.

Гордо изправям глава.

 

Животът просто продължава-

50-годишен юбилей, здравей!

Още толкова живей-

ми пожелават.

Много здраве ми подаряват.

Сърцето не спира да пей!

Половин век.

Щурчето в мен живей-

зависи как се чувства човек!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...