15.01.2007 г., 21:32

* * *

1.3K 0 5

Под сянката на моите мигли ще те скрия - целуни ме -

на завет от бурята ревност, от ветрове – езици зли.

Достигаш ме – повтарят устните ми твоето име –

Целуни ме!

            И в спокойния ми дъх заспи...

Нека храм за теб да бъде моето мълчание,

но аз не искам изповед, не искам – замълчи...

Не искам клетви и не искам обещания –

Целуни ме!

            И в спокойния ми храм заспи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...