22.05.2008 г., 16:55

...

1.4K 0 5
...

Да можех да изтръгна сърцето си,
за да не боли...
Да можех да пресуша очите си,
за да няма повече сълзи...
Ръцете раздрани със нож са
и гореща кръв от раните тече...
Не искам да спира...
Да угасне животът ми искам вече...
Стига толкова болка, стига сълзи...
Да се превърна в капчица дъжд желая...
Да те докосвам всеки път, щом завали...
Така винаги ще съм до теб, зная...
Винаги, когато вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...