* * *
Спомени, мечти, след туй забрава -
така било е и така ще бъде.
Забрава казах! Можеш ли забрави
любовта? Но май и Господ ни осъди!
Осъди мен безумно да обичам
човек с каменно сърце, и бе съдба,
а той към мен да не изпитва нищо...
И аз се питам - има ли душа?
Осъди
него след нея да залита,
обичаше безумно, затова,
а тя нехаеше, дори отричаше...
Не е ли много сляпа любовта?
Нима сме грешни, че сме се обичали
и бранили, и борили за свойта чест?
Господи, пред теб ще коленичим -
греховете наши да простиш.
Зная, че за обич се не съди!
Не е безгрешно и човешкото сърце,
щом може да разлюбва и да люби,
да страда и да плаче от това.
Щом може грешките ни да прощава
и да плаче даже с кървави сълзи,
да възкръсва като феникс даже може...
Господи - прости му за това!
така било е и така ще бъде.
Забрава казах! Можеш ли забрави
любовта? Но май и Господ ни осъди!
Осъди мен безумно да обичам
човек с каменно сърце, и бе съдба,
а той към мен да не изпитва нищо...
И аз се питам - има ли душа?
Осъди
него след нея да залита,
обичаше безумно, затова,
а тя нехаеше, дори отричаше...
Не е ли много сляпа любовта?
Нима сме грешни, че сме се обичали
и бранили, и борили за свойта чест?
Господи, пред теб ще коленичим -
греховете наши да простиш.
Зная, че за обич се не съди!
Не е безгрешно и човешкото сърце,
щом може да разлюбва и да люби,
да страда и да плаче от това.
Щом може грешките ни да прощава
и да плаче даже с кървави сълзи,
да възкръсва като феникс даже може...
Господи - прости му за това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
