* * *
в плен от сълзи
Родих се от сълзите ти,
от безсънните ти нощи.
От неяснотата в душата ти,
за да страдам с теб,
за да бъда с теб,
за да ти покажа любовта.
Бях изпратен, за да бъда
като твое огледало.
Взираше се в мен,
за да виждаш себе си,
онази тъмна половина,
която те приковаваше
към крайната ми прелест.
Откъсваш ме от същността ти
и ме пращаш към смъртта.
Моят дом бе в плътта ти,
а сега съм чужденец.
Скитам се да те намеря,
но вече късно е.
Родих се от сълзите ти,
превърна ги за мен в пустиня,
за да се преродя, мила моя,
трябва да усетя твоята сълза.
Родих се от сълзите ти,
от безсънните ти нощи.
От неяснотата в душата ти,
за да страдам с теб,
за да бъда с теб,
за да ти покажа любовта.
Бях изпратен, за да бъда
като твое огледало.
Взираше се в мен,
за да виждаш себе си,
онази тъмна половина,
която те приковаваше
към крайната ми прелест.
Откъсваш ме от същността ти
и ме пращаш към смъртта.
Моят дом бе в плътта ти,
а сега съм чужденец.
Скитам се да те намеря,
но вече късно е.
Родих се от сълзите ти,
превърна ги за мен в пустиня,
за да се преродя, мила моя,
трябва да усетя твоята сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Иванов Всички права запазени
