1.06.2018 г., 13:20

(666)

415 1 0

душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река

 

а я глезих както подобава
шоколад музика любов
даже интелегентност и придавах
с мечти я храних на пук на живота ѝ суров

 

знам че луда беше малко
ама то пък кой ли и не е
но да постъпи тя така е толкоз жалко
по дяволите приятели бяхме мъничко поне 

 

душата ми в петък си отиде
самотен и безчувствен ме заряза тя
гледам я при теб е да те види
осиновила е мъничка звезда 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...