Jun 1, 2018, 1:20 PM

(666)

Poetry

416 1 0

душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река

а я глезих както подобава
шоколад музика любов
даже интелегентност и придавах
с мечти я храних на пук на живота ѝ суров

знам че луда беше малко
ама то пък кой ли и не е
но да постъпи тя така е толкоз жалко
по дяволите приятели бяхме мъничко поне

душата ми в петък си отиде
самотен и безчувствен ме заряза тя
гледам я при теб е да те види
осиновила е мъничка звезда

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0