3.04.2016 г., 20:54

......

753 0 1

Вървя по улиците сиви

Изминах адски много път

Но не преглътнах чувства нечестиви

Така потискащ град.

 

През тръни от болка

И изсъхнали цветя на греха

Всяка следваща обиколка

Е поредна порция самота.

 

Алчни,лъскави хора

Се оглеждат в мен със смях

Не разбирам комерсиалната порода

Дори малко ме е страх.

 

Но вървя през паважи от чувства

Инстинктивно привел рамене

Тук мъртво е всяко изкуство

Тук всичко се продава на парче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...