Вървя по улиците сиви
Изминах адски много път
Но не преглътнах чувства нечестиви
Така потискащ град.
През тръни от болка
И изсъхнали цветя на греха
Всяка следваща обиколка
Е поредна порция самота.
Алчни,лъскави хора
Се оглеждат в мен със смях
Не разбирам комерсиалната порода
Дори малко ме е страх.
Но вървя през паважи от чувства
Инстинктивно привел рамене
Тук мъртво е всяко изкуство
Тук всичко се продава на парче.
© ShamelessDreams All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
